Заболяване, което се изразява в торбовидно ограничено разширение на стената на артериален кръвоносен съд, се нарича аневризма. Съществуват лъжливи аневризми, наричани още псевдоаневризми, при които стената на аневризмата се образува само от съединителна тъкан.
Според формата аневризмите се разделят на вретеновидни (fusiforme) и торбовидни (sacciforme), а според локализацията се разделят на:
- периферни - на каротидните артерии и на артериите на крайниците;
- висцерални - на реналните и мезентериалните артерии и на артериите на трункус цьолиакус.
Най-често се срещат периферните артерии, като на първо място са аневризмите на поплитеалната артерия (почти 70% от всички аневризми с доказана роля на хроничната микротравма при движения на коляното), а след това - на бедрената артерия (23 %) и на артериите на горния крайник (около 1 %).
В зависимост от клиничните прояви артериалните аневризми се класифицират като:
Освен това аневризмите се разделят и на множествени артериални аневризми, които могат да бъдат симетрични (на едни и същи артерии и на двата крайника) или каскадни, когато са на една артериална ос.
Причините за развиието на артериалните аневризми са най-различни, но най-честа причина за тях е атеросклерозата в съчетание с хипертония и други фактори (облитерация на ваза вазорум, вродено предразположение, хронична микротравма).
Етиологични фактори за аневризми могат да бъдат и някои редки заболявания:
- вродени синдром на Марфан;
- придобити възпалитени процеси - сифилис, болест на Takayasu, болест на Behcet, болест на Kawasaki, панартериитис нодоза, лупус еритематодес и септичен ендокардит.
Патогенетично образуването на артериалните аневризми е резултат на различни фактори, водещи до нарушения в структурата на артериалната стена и особено на еластичните влакна - артерията става нееластична и „поддава” на вътрешното артериално налягане. Това се установява в участъците, където има завихряне на кръвотока, в слабо фиксирани или в близост до артериалните бифуркации сегменти.
Клиничната картина при асимптомните артериални аневризми се характеризира с липса на оплаквания или усложнения у пациента. При симптомни артериални аневризми, чийто диаметър е обикновено двойно по-голям от диаметъра на нормалната артерия. Има оплаквания от компресия върху съседните на артерията нерви, които могат да бъдат въвлечени в перианевризмален възпалителен процес. Клинично компресията се проявява с:
- невралгии в периферна посока.
Палпаторно се установява пулсираща формация с усилен артериален пулс.
Усложнените артериални аневризми са аневризми, при които симптоматиката се владее от усложнението. Най-тежко усложнение на артериалните аневризми е руптурата на аневризмата. Най-често срещаните артериални аневризми руптурират сравнително рядко, спонтанно или след хипертонична криза или травма. Самата руптура създава драматична ситуация със значителна загуба на кръв и исхемия на засегнатия крайник или орган.
Друго опасно усложнение е периферната артериална емболия. Най-рядко срещано усложнение е тромбоза на аневризмата, която в зависимост от локализацията си причинява остра или хронична артериална исхемия.
Диагнозата на артериалните аневризми се поставя след добре снетата анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания.
Извършват се и следните инструментални изследвания:
- ехография - първото изследване, към което се насочва пациента при данни за артериална аневризма;
- компютърна томография;
- ангиография - позволява да се визуализира артерията, проксимално и дистално от артериалната аневризма.
Единствено лечение на аневризмите е оперативното. Показание за срочна операция при периферните артериални аневризми е аневризма с диаметър, надвишаващ два пъти този на артерията. Наличието на тромби в сака на аневризмата е индикация за ускоряване на интервенцията.